Витамин В12 – България без дефицит на Витамин B12

Витамин В12 е с най-сложна химична структура и с най-голяма молекулна маса в сравнение с всички други известни витамини. Пълното химично наименование на витамин Б12, според изискванията на съвременния законодател в химията IUPAC(Международен Съюз за Чиста и Приложна Химия) е: кобалт[5-(5,6-диметилбензимидазол-1-ил)-4-хидрокси-2-(хидроксиметил)оксолан-3-ил]1-[3-[2,13,18-трис(2-амино-2-оксоетил)-7,12,17-трис(3-амино-3-оксопропил)-3,5,8,8,13,15,18,19-октаметил-2,7,12,17-тетрахидрокорин-3-ил]пропаноиламино]пропан-2-ил ходроген фосфат; цианид.

Формула: C₆₃H₈₈CoN₁₄O₁₄P

Моларна маса: 1 355,365 g/mol

Идентификационен номер по CAS: 68-19-9

Идентификатор на химичното съединение в PubChem: 184933

В основата на структура на витамин В12 са две циклични (пръстенни, кръгови) групи – бензимидазолова и коринова.

Бензимидазоловата група се състои от хетероцикличното съединение бензимидазол („хетеро”, защото съдържа различни атоми – въглеродни и азотни) и свързаните към него монозахарида рибоза и остатък на фосфорна киселина (фосфат). Така тази „тройка” е всъщност един нуклеотид (да си припомним, че нуклеотидите изграждат нуклеиновите киселини).

Кориновият пръстен е изграден от четири по-малки циклични структури – пиролови пръстени. Кориновият пръстен е подобен на порфириновия (да си припомним, че порфириновият пръстен е в основата на хемоглобина на кръвта и на хлорофила в зелените растения).

В центъра на кориновия пръстен, чрез азотните атоми на пироловите пръстени, е свързан кобалтов йон. Да си припомним, че порфириновите структури в хемоглобина и хлорофила също свързват в центъра си, чрез азотните атоми на своите пиролови пръстени, метални йони – железен (при хемоглобина) и магнезиев (при хлорофила). Така, аналогията – витамин В12, хемоглобин, хлорофил, става пълна. Остава да търсим логиката на тази аналогия. Тази логика още не е намерена, освен че и трите природни вещества – витаминът, хемоглобинът и хлорофилът, са жизнено важни за животинския и растителния свят.

Кобалтът може да свързва, освен кориновия пръстен и нуклеотидната част на молекулата (чрез бензимидазола) и някои по-малки химични групи: цианидна група (–CN), хидроксилна група (–OH), метилна група (–CH3) или аденозилова група (аденозиловата група е нуклеозид, образуван от молекулата на аденина и монозахарида рибоза, също съставна част на молекулата на нуклеиновите киселини). Така, според свързаните към кобалта групи, витамин В12 може да се прояви най-малко в четири разновидности: цианокобаламин, хидроксокобаламин, аденозилкобаламин и метилкобаламин.

Тези разновидности се означават като „витамери” (подобно на „изомери” – съединения с еднаква молекулна формула, но с различен ред в свързването на въглеродната верига). Терминът „витамери” се използва за химически вещества със сходна молекулна структура, притежаващи и сходна витаминна активност в организма.

Цианокобаламинът е предпочетената, активната форма на витамин В12, функционираща в организма като коензим. Другите форми обикновено се превръщат в цианокобаламин в организма. Това е и производствената форма на витамин В12, в която той се използва като хранителна добавка, за здравни и лечебни цели. В индустрията се получава по биотехнологичен път чрез бактериална ферментация на микроорганизми, а най-често се използват Pseudomonas denitrificans и Propionibacterium shermanii. Микроорганизмите продуцират смес от метил-, хидрокси- и аденозилкобаламин. Тези витамери на витамин В12 се превръщат в цианокобаламин по химичен път при нагряване с калиев цианид и натриев нитрит. Цианокобаламинът лесно кристализира и се пречиства при производствения процес. Той е стабилен и не се окислява от кислорода на въздуха.

Основен производител на витамин В12 е Франция. Тук се произвеждат към 80% от световното производство – над 10 тона годишно, като почтипо равни части са предназначени за хуманна и ветеринарна употреба.

Хидроксокобаламинът е витамерът, който се продуцира от бактериите при ферментационния процес. Означава се и с B12a. Той лесно се превръща в цианокобаламин, тъй като притежава силен афинитет към цианидния йон. Поради това хидроксокобаламинът се използва като противоотрова при отравяне с цианиди.

Аденозилкобаламинът и метилкобаламинът са витамерите на витамин В12, активни в организма като коензими. Означават се още като adoB12 или AdoCbl и MeB12 или MeCbl. Резервите на витамин В12 в черния дроб са adoB12.

Всички витамери на В12 образуват тъмночервени кристали и тъмночервени водни разтвори.

Биологична функция на витамин В12
За да прояви биологичната си функция в организма витаминът трябва да се абсорбира в стомашно-чревния път и да премине в кръвния поток. Оказва се, че абсорбцията на витамин В12 е по-сложен биохимичен процес в сравнение с останалите витамини и за това са необходими и други биологичноактивни вещества.

Абсорбция на витамин В12 в организма. Витамин В12 обикновено се приема с храната. Алтернативата е да се взима синтетичен витамин В12 като хранителна добавка. Хранителни продукти, източници на витамина са месо, риба, яйца, мляко. В тях витаминът е свързан в комплекс с белтъчни молекули – Витамин В12 – Хранителен белтък . Постъпвайки в стомаха комплексът витамин-белтък, под действието на стомашния пепсин (ензимът, който разгражда белтъци) и на стомашната солна киселина, се разгражда. Освободеният витамин отново се свързва с един специфичен белтък – R-белтък.

R-белтъкът (R-protein – в биохимията се нарича „хаптокорин” и „кобалофилин”) се образува в слюнчените жлези. Той се придвижва заедно със слюнката в стомаха, където специфично се свързва с освободения витамин В12, за да го предпази от разрушителното деийствие на стомашната солна киселина (рН на солната киселина в стомаха е 1.5 – 3.5).

Комплексът R-белтък – витамин В12 се предвижва по храносмилателния път и в началната част на тънкото черво (дванайсетпръстника, дуоденума) се среща с протеазните ензими (трипсин и химотрипсин), които тук се изливат от панкреаса. Те разграждат R-белтъка и витамина се оказва отново свободен. Свободните молекули на витамин В12 се свързват отново с белтък, наречен „вътрешен фактор” (intrinsic factor, IF), при което се образува комплекса вътрешен фактор-витамин В12 (IF-B12).

Белтъкът „вътрешен фактор” се синтезира и отделя от специализирани клетки на стомаха само при наличие на храна. Вътрешният фактор предпазва витамина от чревните бактерии, но той играе и по-специална роля. Той пренася витамина през чревната стена, за да се влее в кръвния поток (порталното кръвообръщение). Тук вътрешния стомашен фактор се отделя, а витаминът се свързва с други транспортни протеини (транскобаламин I, II и III – ТСI, TCII и TCIII). които ще го пренесат в клетките на черния дроб (основното количество), далака, костния мозък и в други тъкани. В клетките витаминът се освобождава от своя белтък-преносител и вече може самостоятелно сда изпълнява своята биологична функция.

Тъй като в абсорбцията на витамин В12 в организма участват няколко специфични белтъци-преносители, в това число и стомашния „вътрешен фактор”, отсъствието на някои от тези белтъци може да доведе до състояние на недостатъчност (дефицит) на витамин В12 в организма, независимо от това, какво количество от витамина е приет с храната. Това означава, че за абсорбцията на витамин В12 са необходими здрав стомах и функциониращи слюнчени жлези и панкреас. Проблеми с всеки един от тези органи може да предизвика недостиг на витамин В12 в организма.

Например, при автоимунни атрофични гастрити се появява недостиг на вътрешния фактор, което води до пернициозна анемия. При възрастни недостиг на витамин В12 се получава вследствие на ниска киселинност на стомаха (невъзможност за разграждане на комплекса витамин В12-белтък, постъпващ с храната). В такива случаи от 80 до 100% от приетия с храната витамин се изхвърля с фекалиите. Наследствена недостатъчност в синтезата на белтъците-преносители в кръвта (транскобаламините) може да причини недостатъчност на витамин В12 и от там – детска мегалобластна анемия.

Съхранение на витамин В12 в организма. В организма се съхраняват 2 до 5 мг витамин В12, главно в черния дроб. Затова са редки случаите на хранителен недостиг на този витамин. Към 0.1% от това количество денонощно се отделя в червата чрез жлъчката. Възстановяването на запасите от витамина в организма зависи от това, какво количество витамин В12 е приет с храната, колко е абсорбиран и колко е изразходван при биологическите му функции.

Функция на витамин В12 в организма.
Витамин В12 участва във важни биохимични реакции в организма като изпълнява коензимна функция, т.е. неговото присъствие е задължително за осъществяването на ензимната-каталитична реакция.
В организма две групи ензими са зависими от витамин В12: а. изомерази – те катализират реакциите на пренасяне на групи вътре в молекулата с образуване на изомерни форми на съединението б. Метилтрансферази – те катализират прехвърлянето на метилни групи (–СН3) между две молекули, при което се образува ново съединение;
Като участва във тези биохимични реакции, витамин В12 играе основна роля при осъществяването на основни процеси в организма:

синтеза на ДНК и РНК, за тази синтеза са необходими както витамин В12, така и витамин В9 (фолат, фолиева киселина) ;
синтеза на аминокиселини и енергия (витамин В12 активира цикъла на трикарбоновите киселини, цикъла на Кребс – общия краен път на разграждането на въглехидрати, мазнини и белтъци, при който се получава енергия и условия зя синтезата на аминокиселини;
синтеза на мастни киселини;
поддържане на нервната система, като участва в изграждането на миелиновата обвивка на нервните клетки;
изграждане на червени кръвни телца и синтеза на хемоглобин;
обезвреждание на токсичния за клетките на съдовата система хомоцистеин;
поддържане на познавателните (когнитивните) функции на човешкия индивид – витамин В12 участва в синтезата на на серотонин, норепинефрин и допамин – невротрансмитери, отговорни за поведението на личността;
развитието на плода в утробата на майката особено във фазата на епигенезата (формирането на отделните органи).
Денонощна потребност от витамин В12
Витамин В12 не се синтезира в организма и за подържане на нормално здравно състояние трябва да се получава с храната. Денонощната потребност не може да се определи опитно, а се изчислява по различни физиологични показатели. Ето защо препоръчителните хранителни дневни норми (Recommended dietary allowance, RDA), представени от различни здравни институции и страни в известна степен се различават. По-долу в таблицата е представен Препоръчителния хранителен прием на Министерството на здравеопазването на България и за сравнение – същите показатели на съответните официални здравни органи на САЩ, Англия, Европейския съюз (ЕС) и на Световната здравна организация (СЗО).

Препоръчителен / адекватен хранителен прием на витамин В12, мкг

(Министерство на здравеопазването Наредба № 1 от 22 януари 2018 г.)

Трябва да се прави разлика между потребностите на организма от Витамин В12 и необходимия прием. Това се обяснява със сложния биохимичен процес на абсорбцията му, която зависи от много фактори (вижте по-горе в „Абсорбция на витамин В12 в организма”). В действителност приетия витамин с храната и абсорбираното количество в организма са две напълно различни неща. При възрастни, например, където абсорбцията на витамина става в много ниска степен, за покриване на потребностите на организма от витамин В12 трябва да се приеме значително по-висока дневна доза с храната, в сравнение с потребностите на организма. Ето защо хранителни добавки с витамин В12 съдържат твърде високи дози от витамина.

Както се вижда от таблиците потребностите на организма от витамин В12 не зависи от пола на индивида, а от възрастта и някои специфични състояния, като бременност и кърмене. Според специалистите на СЗО бременната жена се нуждае от допълнително 0.2 мкг от витамина за да покрие и нуждите на плода, чиято дневна потребност е към 2.6 мкг. Съдържанието на витамин В12 в плацентата и в кръвта на новороденото е към два пъти по-високо от съдържанието му в кръвта на майката. Ясно е, че това по-високо съдържание е за сметка на съдържанието му в майката и получения от нея витамин с храната. Витамин В12 играе важна роля в развитието на плода. Ако бременната жена не получава достатъчно количество допълнително от витамина, плодът го взима от запасите на майката, а това предполага риск за наговото развитие.

При кърменето потребностите на майката от витамин В12 са още по-високи, тъй като тя губи значителни количества от запасите си с кърмата. Според специалистите на СЗО минималната дневна доза от витамина за майки кърмачки е 2.8 мкг, което е с 0.4 мкг по-висока от дозата за възрастни. В кърмата се съдържа толкова витамин В12, колкото в кръвта на кърмачката така, че от изключителна важност е за майки кърмачки вегетарианци и вегани да получават потребните дози от витамина.

Потребностите от витамин В12 нарастват при стресови и болестни състояния, особено при болестни състояния на стомашночревния път. На първо място тук е автоимунното заболяване пернициозна анемия, при което се атрофират епителните (париеталните) клетки на стомаха. Те са свързани с отделянето на солна киселина (нормалното рН в стомаха е от 1.5 до 3.5) и на „вътрешния фактор” (гликопротеинът, нужен за нормалната абсорбция на витамин В12). Атрофичните гастрити са също важен фактор за значително повишаване на потребностите от витамин В12. При това болестно състояание, което е характерно за възрастни хора, епителните клетки на стомаха също губят способността си да секретират солна киселина. Това състояние се означава като хипохлорхидрия. При ниската киселинност в стомаха свързания с белтъците в храната витамин В12 не се освобождава и така не се осъществява абсорбцията му в организма. Над 20% от възрастните хора имат различна степен на хипохлорхидрия в резултат на атрофични гастрити, настъпващи с възрастта.

Потребностите от витамин В12 са значително по-високи за всички вегетарианци и вегани, тъй като витамина не се съдържа в растителни храни. Ето защо при тях се препоръчва консумиране на някои храни от немесен произход, които съдържат витамин В12.

Съдържание на витамин В12 в хранителни продукти
В природата витамин В12 се синтезира от микроорганизми, водорасли, водни плевели, но не и от растения и животни. В тревоядните животни витамин В12 се синтезира от бактерии в техния храносмилателен път, откъдето се абсорбира и вкарва в органите им, главно в черния дроб и в мускулите. Така продукти от тревоядни животни – мляко, месо и яйца са основния хранителен източник на витамин В12 за човека (освен ако тези животни не обитават райони, бедни на кобалт в почвата).

Хранителен източник на витамин В12 са и ферментационните продукти, които всъщност са резултат от развитието на млечнокисели бактерии.

Микроорганизмите, които обитават дебелото черво (колона) на човека (чревната микрофлора), също синтезират витамин В12. Броят им достига до няколко милиарда в един кубичен сантиметър чревно съдържание. Така, в по-малка степен, източник на витамина е и собствената микрофлора, съдържаща се в храносмилателния път на човека. Организмът ни не може да използва напълно синтезирания в колона витамин, тъй като в тази част на храносмилателната система от чревното съдържимо се абсорбират само вода и соли.

При водораслите най-високо е съдържанието на Витамин В12 в Червените водорасли (Rhodophyta). Червените водорасли (наброяват се към 7 000 вида) обитават предимно по-топли соленоводни басейни и се срещат на дълбочина до 100 м. Те съдържат и много биологичноактивни и хранителни вещества – полифеноли и полиненаситени мастни киселини (антиоксиданти), над 40% белтъци, полизахариди, минерални вещества и др. От векове някои крайбрежни народи използват червените водорасли като храна – ядат се сурови, в салати, супи и др. В Япония, Корея и Китай от тях се приготвят традиционни храни ( „нори” в Япония, „гим” в Корея и Китай) и се отглеждат в промишлени мащаби. Червените водорасли са и суровина за получаване на фикоколоиди (агар, алгин, фурцеларан и карагенан), които се използват във фармацевтичната индустрия, в текстилната индустрия и в кулинарията.

gela laminaria
fotre_ябълка
sensation
Vertera-Miracle1.png

VERTERA предлага натурална и специализирана „жива храна“, която изчиства и храни организма на клетъчно ниво, едновременно. Дава ни 28 микро и макроелемента в органическа форма, всичките 20 аминокиселини, 8 от които незаменими, полиненаситени мастни киселини, фукоидан, фибри, алгинова киселина, витамини, всички вещества необходими за нормалното протичане на жизнените процеси през целия ден. Технологията на производство няма аналог в световен мащаб.

Всички продукти може да се закупят от сайта : www.vertera.org след безплатна регистрация получавате 30%   или 50%  отстъпка.

50%

Заповядайте в нашата група в телефрам за въпроси относно здравето и резултати  от използването на геловете. 

Каня ви в групата ни във facebook:
🍀Здравница🍀 – светът на здравите хора.

Може да ви заинтересува още…

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

 

Благодарим Ви!

close

Запиши се за пълноценен начин на живот!

Научи първи за най-новите статии и промоции в rezultativertera.top

Също така ще получите БЕЗПЛАТНО📚 книгата бестселър "Световната конспирация срещу здравето" на Д-р Атанас Гълъбов 😎

We don’t spam! Read our privacy policy for more info.