Не е ли време да кажеш: “СТОП”

Време ли е да си кажеш стоп/стига, до тук бяхме?! Час подир час, ден подир ден, животът си тече и отминава управляван от рецепторите на устата, сгушил се в удобното легло, излежаващ се до последния момент, трупа ли трупа излишно тегло и различни патологии.

Научен от мама, тати, баба, дядо, телевизия и медии да живее “дуално” (добро и лошо/красиво и грозно …), разделен от всичко останало и със замъглено съзнание, дали не изпуска нещо важно? Зомбиран пред телефона, дали има способността да види в какво се е превърнал живота му и докъде ще го доведе това?

Общоизвестно е, че масите трябва да се държат под контрол, като бавно се създава фалшива среда на чувство за свобода.

Това е психологичен феномен в човешкия ум – да се приспособява и адаптира към това което му е подадено бавно във времето, дори то да е опасно за самия него.

Нужно ли е човек да стига до границата, до предела, до ръба на пропастта, че да осъзнае нуждата от това, че е време да каже СТИГА, СТОП, ДО ТУК БЕШЕ, да се събуди и да промени нещо или всичко в начина си на живот и в начина си на мислене?

Докога болният и объркан ум ще го води за носа и ще му вика – “Хайде бе какво толкова ще ти стане, я си живей живота, хапвай си месцето и тортичката, пуши си цигарките, пий си алкохола и кафето, не ставай рано, реагирай агресивно, стресирай се постоянно за щяло и нещяло, защото така правят всички”?

Въпреки примера на близки хора стигнали до ръба и борещи се за всеки подарен ден,  човек продължава да живее в забвение и не иска да вдигне мъглата, спуснала се пред очите му!?! Недоумявам и не разбирам безхаберието на човек към собствената му същност. Страх го е да излезе от привидно/заблуденото “удобно” и “сигурно” русло, в което живее?!?
Нужно ли е да убеждавам хората да опитат промяната поне за една, две седмици, за да видят как ще се почувстват, да проверят дали този начин на живот и мислене няма да се окаже правилния, техният?

И тук се поражда въпросът как да се случи промяната, с твърдо “СТОП” или с меко осъзнато, разбиращо “СТИГА”. Първото ще породи агресия, но умът не проявява ли и той агресия стегнал здраво човек във вредните за него навици, унищожаващ физическото и менталното му тяло? Второто ще постигне нещо само ако има стабилно, твърдо, ясно осъзнаване на протичащите процеси в същността, будно разбиране на положението, в което се намира обусловеният човешки ум.

“Духовното” върви с физическото, двете са свързани и едното влияе на другото, и обратно. Финият и свободен ум създава фино тяло. Под “духовно” не разбирайте пеене на мантри по цял ден, носене на специфични дрехи и накити, стоене в определени пози, влизане и излизане от състояние на медитация.

Осъзнайте живота в една постоянна будна цялост, в една активна медитация, в която няма влизане и излизане, няма полюси а има само ТУК и СЕГА, в този момент, това, което върша!!!

ТИ, който четеш това, ще си кажеш ли “СТИГА”?